Направи си сам

СЪЗДАВАНЕ НА НОВА ОВОЩНАГРАДИНА

Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: изкопават се дупки с размери минимум 60/60/60 см. Когато почвата е по-тежка, гли­неста, студена и неплодородна, ямките трябва да са по-ши­роки и по-дълбоки. Големината им трябва да позволява свобод­ното разполагане нa корените без прегъване, сбиване или преплитане.  Ако почвата е много тежка, с плитък почвен слой, уморена и неплoдoродна, доб­ре е да се смени цялата пръст с нова от друг подходящ терен. Правилно е площта предвари­телно да се натори с 6-7 т/дка( 600 гр/кв.м.) угнил оборски тор и да се обо­гати с минерални торове,за да се стимулира бързото прихва­щане и разрастване на корено­вата система и първоначалния силен тласък на развитие на растението. Ако това не е сторено, във всяка дупка задължително се внасят около 600 г угнил оборски тор. 200 г суперфосфат и 100 г калиеф сулфат или 350г растителна пепел. Горният почвен слои се отделя на една страна. като се почиства от камъни и други примеси, а долният - на друга. Горният 30 см слой е по-богат на микроор­ганизми и хранителни вещест­ва. Оборският тор и минерални­те торове се смесват само спръстта от горния пласт и с тази смес се запълва 2/3 от дупката. Може на дъното да се разхвър­лят и минералните торове, а върху тях и пръстта, смесена с оборския тор. Минералните то­рове не трябва да са в контакт скореновата система. Не се вна­ся пресен говежди тор или амо­ниев тор. При слънчево време корените сe предпазват от из­съхване, а ако са изсъхнали, те се потапят във вода за 1-2 дено­нашия или се заравят с пръст и се поливат обилно с вода. По време на самото засаждане ко­рените на дръвчетата се покри­ват с влажна слама, сено, чува­ли или пръст, за да се предпа­зят от директното облъчване от слънчевите лъчи. Подготовката на корените се състои в отстра­няване на засъхналите, болни­те, силно наранените или счупе­ните. Реже се до здрава тъкан, отрезите се правят гладко, обърнати надолу към земята. Здравите корени само леко се опресняват в краищата. Запаз­ването на повече и по-дълги корени помага за по-лесното прихващане и ­бързото развитие на растението. Ако се ползва подпорен колче, то той се забивана разстояние око­ло 10 см. от стъблото на дръвчето.
Между корените се хвърля само рохка­ва пръст от горния пласт поч­ва, която чрез стръскване на дръвчета и нагласяване с ръка трябва да запълни всичките кухини. Притъпква се няколко пъти внимателно с крак от пе­риферията на дупката към цен­търа, за да се уплътни пръстта около всички корени. С наси­паната около дръвчета пръст се прави венец във формат.. на чаша, за да се задържа во­дата от дъждовете и от полив­ките. Независимо дали почва­та е влажна или не, засадено­то дръвче се полива с 1-2 кофи вода, за да се изгони въздухът от празнините в почвата и пръстта да прилепне плътно до корените. След поливането от­горе се разхвърля прегорял оборски тор, листак, слама, сено или се постила с фолио, за да се предотврати изпаря­ването на влагата. Дръвчето се превързва хлабаво към подпорния кол с мека прев­ръзка във вид на осморка.
Дръвчетата се засаждат на дълбочина, на която са били в разсадника, т. е. мястото на присаждането да остане 5-6 см над повърхността на поч­вата. При дълбоко засаждане дръвчето се прихваща, но се затормозява в развитието си през следващите 2-3 години. докато се образува нова по­върхностна коренова систе­ма. която да допълни и поеме функциите на старата, попад­нала на голяма дълбочина. То­зи период е критичен особено когато почвата е тежка, гли­неста, непроветрива. Плитко­то засаждане пък има недос­татъка, че излага корените на вредното влияние на засуша­ванията и възпрепятства здравото закрепване на дър­вото в почвата.
При засаждането се внима­ва да не се оронват пъпките по стъблата, които са необхо­дими за формиране на коро­ните на дръвчетата.

При създаване на овощна градина трябва да се вземат в предвид някой много важни фактори:

- Типа на насаждението
- Овощния вид и сорт
- Подложка на използваните дръвчета
- Разстояния на засаждане и схема
- Резитба за формиране и плододаване
- Пред-посадъчна подготовка на площите
- Доставка и съхранение на посадъчния материал
- Срокове и начини на засаждане
- Растителна защита и торене

Изборът означава, че трябва предварително да познавате особеностите на мястото като изложение, релеф, почва, киселинност на почвата, надморска височина, подпочвени води и др. От всички фактори най-голямо значение има топлинният режим, тъй като всички останали могат да се компенсират да известна степен чрез насипване с подходяща почва, торене, поливане, отводняване и др. Топлинният режим обаче не може да се регулира изкуствено. Той може да бъде ограничаващ фактор не толкова от абсолютните минимални температури през зимата, когато дръвчетата са в покой, а преди всичко от повратните студове в края на зимата или през пролетта. При такива студове често се получават значителни повреди по рано цъфтящите видове, като бадем, праскова, кайсия, дюля и др. затова те трябва да се засаждат на место растения с по-мека зима и без възвратни пролетни студове. Повечето овощни видов се развиват най-добре върху богати почви с алкална до леко кисела реакция и с добре огрявани от слънцето места, които са добре защитени от ветровете. Такива са ябълка, слива, вишня, мушмула и др. Тези видове издържат и на по-ниски температури през периода на покой – до - 28-30°С. Ако теренът е с равнинно разположение и с възможност за поливане, той е подходящ за отглеждане на ябълки, круши, дюли, праскови и др. Ако теренът е с по-голям наклон, където и влагата по трудно се задържа, и е без възможност за поливане, там добре ще се развиват сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни, орехи и др. Релефа на мястото влияе преди всичко върху температурния и водния режим.Студеният въздух пада надолу по склоновете и се напластява в най-ниските и затворени места,затова те не са подходящи за засаждане на овощни култури. Повечето овощни видове се развиват при надморска височина 500-600м. Овощните видове виреят добре на почви с PH от 5.5 до 7.5(киселинност).За годността на почвата в дадена местност най-добре се съди по развитието на съществуващо вече насаждение(по силата на неговия растеж,по дълготрайността и родовитостта му). За създаването на овощна градина с по- големи размери е задължително да се направи почвен анализ и  консултация със специалист–агроном и разчет на необходимите средства(арендоване на земя,закупуване на посадъчен материал,трактор,инвентар и т.н.).Маркиране на мястото.Обърнете внимание на разстоянията за  пътища и покрай оградата.Те трябва  да са достатъчни за да може да маневрират машините.Трябва да се вземе предвид и начина на напояване(по бразди или капково). Според големината на  градината трябва да се изчисли колко броя дръвчета ще са  необходими за 1 дка. За различните видове има различни разстояния на засаждане.Например:при прасковата 5/3,4/4,4/3,и т.н.( между редово / вътре редово ).Примерно избираме 4/4 това означава,че за 1 дка са необходими 62 бр. дръвчета. Прекомерното сгъстяване на дърветата в овощната градина, особено на силно растящите видове и сортове, не дава положителни резултати. Към 12-15-та година те се засенчват силно и се налага да се прореждат. Обикновено при засаждане на нова овощна градина се препоръчват следните схеми в зависимост от вида на растението и растежната сила на подложката. Ябълки и круши на силно-растящи подложки - на равни терени при поливни условия - 7х5 м и 7х4 м, на стръмни терени на тераси - 6х4 и 5х3 м, за праскови и кайсии - 5х4, 5х5м . Ябълки и круши на средно-растящи подложки - 6х4, 5х4 м, ябълки на слабо-растящи подложки с обикновена формировка - 4х3, 4х2 м. Ако ябълките и крушите се отглеждат палметно, засаждането е по-гъсто 4х2,5х3 м - на средно-растящи подложки, и 5х1,5 и 4х1 - на слабо-растящи подложки. Повечето овощари любители се увличат по свръх-сгъстени градини на слабо-растящи подложки. Следва обаче да се знае, че сгъстяването не бива да е повече от 0,5-1 м в реда и 3-4 м в междуредията При по-тесни междуредия силно се влошава осветлението и в тях е невъзможно отглеждането на други култури. В по-северните райони схемата за засаждане при семковите трябва да е 5х4, 4х3, за костилковите -3,5х2,5, 3х2 м.Пред посадъчна подготовка на почвата.Мястото се почиства от големи камъни,храсти или стари дървета ако има такива,след което се риголва с трактор на дълбочина 60-70 см.Добре е преди това мястото да се натори с фосфорни и калиеви торове.        

 

СЪЗДАВАНЕ НА НОВА ТРЕВНА ПЛОЩ

ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА ЗА ЗАТРЕВЯВАНЕ     Ако мястото предназначено за засяване е силно заплевено, най-добре третирайте с тотален хербицид. Из- чакайте две седмици. Добре прекопайте терена или го обработете с мотофреза. За тежки глинести почви е препо- ръчително да се добави повече пясък.     Ако повърхностният почвен слой е твърде замърсен, най-добре е изцяло да го подмените и да внесете нов плодороден слой. Внимателно и фино заравнете горният почвен пласт с гребло на нивото на което желаете.     След като сте направили всичко това е добре да използвате комплексен /NPK/ тор с предпосевна норма. С гребло вкарайте торта в дълбочина.     Запомнете, че добрият дренаж и прецизната обработка са едно от най-важните условия за създаване на добра тревна площ, а добавените хранителни вещества ще спомогнат за по-бързото вкореняване на тревата.

ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩА ТРЕВНА СМЕСКА     Определящ фактор при избора ви трябва първо трябва да бъде начина, по който ще използвате тревната площ /за декорация, за игри и отдих, интензивно натоварена…/ и второ - начина, по който ще поливате тревата. Ако площта ви е голяма и нямате изградена поливна система, най-добре ще е да се ориентирате към сухоустойчивите треви.

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ     Принципно може да сеете по всяко време от ранна пролет до късна есен, при условие, че през сухите периоди сте осигурили необходимата влажност за семената, за да се развие тревата добре. Дори да решите да използвате сухоустойчива тревна смеска, трябва да знаете, че докато семената поникнат и се развият, задължително се нуждаят от адекватно поливане.

ЗАСЯВАНЕ. КАК ДА СЕЕМ?     Препоръчителната норма за за- сяване е от 3 до 4 кг за 100 кв. м. Независимо дали засявате ръчно или машинно е добре да кръстосате посева, защото така ще покриете плътно и сигурно цялата площ. Лесен начин да го направите е да разделите терена на равни части и след това да разделите тревната смеска на толкова равни части, колкото терена. Първо засейте половината от количеството за един участък отляво-надясно, а останалото разхвърляйте в обратна посока. Така ще разпределите семената равномерно по целия терен.

ДЪЛБОЧИНА НА ЗАСЯВАНЕ     Най-добрата дълбочина на засяване е 1см. Така ще сте сигурни, че семената ще поникнат и ще се развият. Ако засеете по-дълбоко рискувате по-дребните да загинат и да не покълнат. Така няма да постигнете желания ефект.

ЗАРИВАНЕ НА СЕМЕНАТА     За да избегнете изнасянето на семената от мравки и да ги предпазите от птиците, зарийте семето с гра- динска метла или гребло. Внимавайте да не закопаете семената прекалено дълбоко. Ако имате възможност пок- рийте терена с тънък пласт торф или друг мулчиращ материал. Валирайте с тежък валяк на кръст, за да може семето да влезе в контакт с почвата. При тежки глинести почви валиране не се препоръчва, а само претъпкване.

ПОЛИВАНЕТО     Докато семената покълнат поддър- жайте почвата непрекъснато влажна, най-вече през летния сезон. Впо- следствие може да разредите по- ливките, но все пак не забравяйте, че 80% от тревата е вода – осигурете и я!!!

КОСЕНЕ     Първа коситба трябва да направите, когато тревата достигне 6-8 см. По-късно, през периода на усилена вегетация косете често, поне веднъж седмично и се опитайте да спазвате правилото: при една коситба никога да не отнемате повече от 1/3 от височината на тревата.